Мисията на будителя, будителството и днешният Ганю! Ще се събудим...
Вижге един печален коментар на поета Румен Леонидов за Будителите, изработен преди време:
"...Няма потребност от празник, който нацията не усеща и не схваща. Едно време с това празнуване възродената ни страна е желала да се преклони пред всички възрожденци, за които главен зложелател, с изключение на османското подтисничество и ориенталска назадничавост, е било незнанието на своите. Тогава всеобщото незнание измежду българите е било обяснимо с петвековното иго, само че все пак мнозина замогнали се сънародници са изпращали децата си да учат в Европа или Русия. След време те се връщат и стават, без да знаят, будители.
Историята ни е цялостна с такива персони, само че те към днешна дата са забравени, приносът им е мъртъв, делото им е в празните музеи, в които понякога влизат единствено проведени дечица. Освен това какво общо има с задачата на будителството днешния ганьовец? След Десети ноември този празник бе въстановен като имитация на комунистическата власт, която го е забранила.
Хубаво, но оттогава до в този момент всеобщият ни национализъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга. Навъдиха се една дузина родолюбиви партии, а всички се занимават само с пенсиите и битовите проблеми на нацията, а в духовната сфера до един са гола вода. Нито са вярващи християни, нито са духовно извисени, нито са мъдри. Друса ги първичен шовинизъм, гъделичкат обществените комплекси на междинния тъпанар, но същинският националист би трябвало да не се вълнува единствено от другите нации и народи, към които е праволинеен, а да обича народа си като непоколебим преподавател, който го води към повече цивилизованост и към по-малко дивотия.
За междинния тъпанар обаче това е комплицирано, а за политическите палячовци е невероятно. Така че който желае - да чества, за мен това е към този момент бутафорен еднодневен звук, който минава и отпътува. И се сещаме за него по медийна инерция... "
"...Няма потребност от празник, който нацията не усеща и не схваща. Едно време с това празнуване възродената ни страна е желала да се преклони пред всички възрожденци, за които главен зложелател, с изключение на османското подтисничество и ориенталска назадничавост, е било незнанието на своите. Тогава всеобщото незнание измежду българите е било обяснимо с петвековното иго, само че все пак мнозина замогнали се сънародници са изпращали децата си да учат в Европа или Русия. След време те се връщат и стават, без да знаят, будители.
Историята ни е цялостна с такива персони, само че те към днешна дата са забравени, приносът им е мъртъв, делото им е в празните музеи, в които понякога влизат единствено проведени дечица. Освен това какво общо има с задачата на будителството днешния ганьовец? След Десети ноември този празник бе въстановен като имитация на комунистическата власт, която го е забранила.
Хубаво, но оттогава до в този момент всеобщият ни национализъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга. Навъдиха се една дузина родолюбиви партии, а всички се занимават само с пенсиите и битовите проблеми на нацията, а в духовната сфера до един са гола вода. Нито са вярващи християни, нито са духовно извисени, нито са мъдри. Друса ги първичен шовинизъм, гъделичкат обществените комплекси на междинния тъпанар, но същинският националист би трябвало да не се вълнува единствено от другите нации и народи, към които е праволинеен, а да обича народа си като непоколебим преподавател, който го води към повече цивилизованост и към по-малко дивотия.
За междинния тъпанар обаче това е комплицирано, а за политическите палячовци е невероятно. Така че който желае - да чества, за мен това е към този момент бутафорен еднодневен звук, който минава и отпътува. И се сещаме за него по медийна инерция... "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ